В поредица от три статии ще разгледаме начините за отводняване на повърхностните води от пътната настилка. Детайлна информация с напречни профили ни беше предоставена с любезното съдействие на доцент Маркус Хофман, който дълги години беше преподавател в Техническия университет във Виена, Австрия. Днес той ръководи собствената си консултантска агенция във Виена, като успоредно с това е хоноруван преподавател в ТУ Виена и ТУ Грац. Автор и модератор е на повече от 200 статии в сферата на пътното строителство, провел е повече от 300 презентации, под неговото менторство са дипломирани повече от 15 инженери и са защитени дисертации. Днес работата му основно е съсредоточена върху изучаването на цената на жизнения цикъл на пътищата, поддръжката и дейностите, свързани с нея.
Тази статия е една много малка част от труда на Доц. Др. Маркус Хофман и част от програмата на студентите в Техническия университет Виена в магистърската програма по Пътно строителство за учебната 2013/2014 година по предмета Пътно планиране и опазване на околната среда (Straβenplannung & Umweltschutz).
Тук ще разгледаме видовете елементи на отводняване на повърхностните води – пътните окопи, така както се прави в Австрия.
Отводняване на пътната настилка – част първа
За отводняване на пътища и улици се използват елементите пътни окопи, дренажни шахти (точкови отводнители) и линейни отводнители.
Пътните окопи (канавките) са предпочитани отводнителни елементи от съображения за сигурност. Единствено когато те не могат да отговорят на изискванията на пътя, се използват точкови и/или линейни отводнители – при обилни дъждове, ограничени условия, големи наклони.
Голяма част от повърхностните води се просмуква от почвата, ако тя е достатъчно водопропусклива. Ако профилите на окопа са подсигурени против ерозия чрез горен затревен пласт, трябва да се провери дали могат да се покажат подпочвените води и спешно да се уплътни почвата. В случай на прииждащи повърхностни води от близките зони се изграждат т.нар. предпазни окопи, които обаче за разлика от пътните окопи не са в непосредствена близост до пътя. Тяхната цел е да предпазят земното легло от дестабилизиране и ерозия.
Окопи, покрити с частично или пълно затревяване
Елементът по правило има 20см затревена настилка. В случаите с очаквана ерозия, бързо закрепване може да стане и с прилагане на тревен чим.
Окопи с гладки повърхности
Дъната им са обикновено с ширини между 0.30м и 0.50м и се полагат върху основа от пясъчна възглавница или подложен бетон.
Окопи с релефни повърхности
При тях може да се приложи пясъчна възглавница от поне 25см или подложен бетон и трошен камък с по-малка дебелина.
Оградени окопи
При тях ерозията се намалява посредством намаляване на скоростта на течащата вода. Това става с помощта на каменни стени с дебелина между 18 и 36см, вклинени в бетоново корито.
Дъждоприемна шахта в края на пътния окоп
Източник: Straβenplannung & Umweltschutz, Ausgabe 2013/14, Univ. Ass.. Dipl.-Ing. Dr. techn. Markus Hoffmann (TU Wien), Min.-Rat Dipl. -Ing. Friedrich Zotter (BMVIT)
Превод от немски език: rde.bg